Външни коментари за Вемара Клуб, Бяла

Като цяло всичко беше добре. Липсва достатъчно добра инфраструктура за капацитета на хотела. Ако собственика иска това място да е наистина 4 звезди (не само в рекламите), трябва да се бръкне още малко и хората ще бъдат изключително доволни. Персонала беше любезен, храната вкусна и предостатъчна, басейна беше супер, имаше и къде да се паркира. От всичко, най-хубава беше анимацията и аниматора Роберто.

Ще започна с уточнението,че ние почивахме по време на слабия сезон - края на август. Храната беше вкусна.Чисти чинии и прибори имаше винаги.Не се образуваха огромни опашки от чакащи,освен на скарата. В рибения ресторант беше перфектно. Стаите са просторни и уютни, с прекрасна гледка към морето. Плажа не беше много хубав, не е охраняем, затова пък на басейна си изкарвахме страхотно. Персоналът е изключително отзивчив, любезен и приятелски настроен. Роберто е супер, без него със сигурност щеше да бъде скучно. Съотношението цена - качество е много добро.Ние сме доволни.Благодарим и на Съни турс!

Отидох с големи очаквания за пълноценен отдих във вемара клуб, който намерихме в интернет, където хотела изглежда като от приказките, разбира се нямаше нищо общо, след като сме си платили за гледка към морето ни настаниха с изглед към паркинга и някакви поляни, ако мине номера. След като се обадихме на рецепцията ни смениха стаята. В ресторанта който събира не повече от 50 човека, хотела 300 е ясно че ще има бутане и ръчкане за храната. С лакти стигаш до салатата която е домати, краставици и грах в отделни чинии и не овкусени, това не е all inclusiv, отиваш за бира на бара където барман и сервитьорка се замерят закачлишо с бучки лед, при което ме подканиха да изчакам малко и продължиха играта, след 10 мин бармана ми каза "Кажи". До тук с ресторанта, прибираш се за блажен следобеден сън и тъкмо заспиваш и в 14.30ч. започва луда дискотека на басейна, с дджей който си мисли че миксира на велик плаж в маями, иде ти да подивееш. Платил си си и стискаш зъби. Стаите се почиствали през 3 дни т.е. когато си тръгваме. Шатъл бъс с чичо който казва че курса до плажа е в една посока и няма смисъл да го хващаме. Тръгваме пешачката да се разходим, вечерта поредна дискотека, и така от "почивка" на море си търгнахме с нетърпение и обещанието че никога няма да се върнем тук, от което на никого не му пукаше от персонала, защото ще има други балъци като нас и догодина, и по догодина. Аз от тук нататък си направих изводите за бъдещето на нашия туризъм и защо всички предпочитат Турция, Гърция и т.н. Това не беше почивка, това беше кошмар. Най хубавото беше че бях с най красивата жена която компенсира всичко това, но аз не се представих на ниво от избора на хотел, напротив.