Градчето е обградено в долина от великолепни и внушителни земни пирамиди. То е обявено за културно - исторически резерват и за град - музей.
Oткритите архитектурни детайли, монети и др. говорят, че тук е имало селище още през тракийската епоха. Районът е обитаван от тракийското племе Mелди, дало на света големия вожд на римските роби Спартак. През V - VI век по поречието на река Струма се заселват славяни и те дават името Мелник на селището. През средата на IX век, по времето на хан Пресиян, градът се присъединява към българската държава и придобива важно стратегическо значение. Добрата му естествена защита и разположение спомагат за бързото му издигане като един от граничните постове на българската държава при границата й с Византия. Затова Мелник е ограден със силна отбранителна крепост.
Голям подем Мелник преживява, когато деспот Алексий Слав, потомък на българската царска династия, превръща града в столица на самостоятелно феодално княжество. Построяват се редица църкви и манастири, закипява търговията, производството на памук и тютюн. Великолепното мелнишко вино, получавано от специален сорт лозя, донесени чак от Сирия, прочува града из целия свят. След падането под османско владичество селището постепенно запада. По времето на Българското Възраждане Мелник става важно икономическо и духовно средище с над 25 000 жители, около 1 300 къщи и повече от 70 църкви.
Старинните мелнишки домове впечатляват с богатата си архитектура и с уникалните си изби.
Най-известна сред всички е Кордопуловата къща, която има венециански таван, изографисан от ръката на дебърски майстор, и изба с огромни винени каци.
Пашовата къща (1815 г.) със своите резбовани тавани днес също е превърната в музей, а Болярската къща с кулата е най-старата запазена къща в България.
Днес този китен град е едно от най-привлекателните места за туристи от страната и чужбина.
Възможности за екскурзии до: Роженски манастир
©2005 visit.BG
