Следите от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха.
Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка.
Пак там са намерени и следи от тракийско селище.
Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийски племена.
Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили но не за дълго.
През ІІ век пр. н. е. районът на Сливен става част от Римската империя.
За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.
Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика, която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето
на Юстиниан І.
Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загора.
Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава.
По време на Втората българска държава е център на духовен живот.
Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като "градът на стоте войводи".
Там са родени множество борци за българска свобода.
През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център.
През Априлското въстание - 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг.
Внушителни и легендарни са символите на Сливен - Сините камъни, Стария бряст, паметникът на Хаджи Димитър,
на 7-ми конен полк - "Орлето", градският часовник, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни. Дори и за гостите на града,
които не познават българската история, те придобиват смисъл, защото това не са застинали късчета история, а част от съвременната атмосфера на града.
Един от символите на Сливен е паметникът, посветен на славния Сливенски седми конен полк, участвал в Балканската,
Междусъюзническата и Първата световна война.
Друг символ на Сливен с особено, магнетично-притегателно присъствие е градският часовник.
Изпълнена с история е и фабриката на Добри Желязков.
Културното наследство намира продължение в живота на днешния Сливен. Тук работят три държавни културни института - Драматичен театър, Куклен театър и Национален музей на текстилната индустрия. Историческият музей съхранява над 80 000 експоната.
Художествената галерия притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби и 3 постоянни експозиции.
Регионалната библиотека разполага с уникален многоотраслов фонд, наброяващ над 265 000 библиотечни единици.
Образцовото народно читалище "Зора" е най-старият културен институт в общината. В него функционират най-старата и
най-голяма читалищна библиотека с над 125 000 тома литература, ценна колекция от старопечатни книги и периодика от Освобождението;
В Сливенския край са съхранени 460 археологически, над 200 архитектурни и около 120 исторически паметници на културата,
9 от тях са с национално значение. Сред най-посещаваните са Музеят на текстилната индустрия, Музеят на сливенския бит,
къщата на Хаджи Димитър, Художествената галерия, църквите "Св. София" и "Св. Димитър".
В Сливен се провеждат Международен детски танцов фолклорен фестивал, Национален фестивал на детската книга,
Фолклорните събори "Празник на маскарадните игри", "На събор край Тунджа", "Кермен", "Зимни празници - Мечкарево",
Национален събор на каракачаните и др.
