Първите следи от човешки живот по тези земи са отпреди 5 000 години. Около термалните извори в региона, през XVIII век преди новата ера, възниква древен тракийски град на племето серди. По-късно дошли римляните и определили селището като център с голямо стратегическо значение, те го превръщат в град и му дават името Сердика. Различни племена като готи, вестготи и хуни нападат и разрушават града през III и IV век. През 809 г., по времето на хан Крум, получава славянското име Средец. В края на XIV век, по името на богинята на мъдростта, градът приема днешното си име София. През годините на османското владичество градът запада, но след Освобождението той е в подем и е обявен за столица на България.
Термалните минерални извори в София бликат в центъра и в кварталите Горна Баня, Княжево, Овча купел и град Банкя.
Една от забележителностите на столицата е най-древният паметник от IV век пр. новата ера - ротондата Св. Георги. През VI век е превърната в християнски храм. По време на царуването на Селим V-ти е била джамия. Макар и неголяма, тя е украсена със старинни стенописи от различни епохи.
Храм - паметникът Александър Невски, с дължина 72 м, ширина и височина 55 м, е строен от 1904 до 1912 година. Куполите и арките му са позлатени, а вътрешността му поразява с великолепието си.
Църквата Света Петка Самарджийска от XIV век, има ценни стенописи, наслоени в три пласта от XV - XVII век.
Други забележителни архитектурни паметници са: руската църква Св Николай, запазената Баня баши джамия, сградата на Народния театър и много други. В полите на Витоша се намира и изключителнaта Боянска църква, строена в началото на XI век. Стенописите са впечатляващи и учудват с реализма на изобразяваните сцени. Изключително ценни са и ктиторските портрети на севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава.
В центъра на града се издига най-големият конгресен център на Балканите - Националният Дворец на Културата.
В близост до града се намира Панчаревското езеро и Искърският язовир.
Възможности за екскурзии до: Витоша; Копривщица; Полска скакавица; Рилски манастир
©2005 visit.BG
