Мнения и пътеписи за Ахтопол - Ескада Бийч
Моето приказно откритие Ахтопол
Случвало ли ви се е, да не знаете нищо за мястото, където отивате и да се озовете в Рая? Да усетите мястото с всичките си сетива и това, което виждате и изпитвате да е толкова красиво, че да си пожелаете времето да спре и цялото щастие, и спокойствие плюс глуповатата ви усмивка, да не изчезват никога. Това се случи с мен в Ахтопол – според Уикипедия – най-южният град по Българското Черноморие, за мен – малкото градче със завладяваща енергия, пуснало котва завинаги в сърцето ми.
След цяла година ангажименти, проблеми, нерви и напрежение, осъзнах, че лятото е на път да си замине, а аз все още не съм тичала по пясъка и не съм се разходила по плажната ивица от край до край, джапайки небрежно във водата. Имах нужда от любимото си море и не ми се чакаше следващото лято. Исках си дозата щастие моментално!
Септември смело навлизаше във втората си третина. Може би щеше да е хладно и дъждовно по морето, затова си казах: еми... на юг. Избрах Ахтопол поради две причини – 1. Най-южният град, 2. Всеки ден има автобус от София. Наистина нямах представа къде ще попадна. Никога не бях ходила там. Но от мига, в който стъпих в градчето, аз се влюбих в него. Приказно място! Кокетно и поддържано градче, много мили хора, а за природата наистина нямам думи. Снимките говорят по-добре.
Със съпруга ми често се разхождахме по улица „Крайморска“, като всяка стъпка разкриваше пред нас все по-красиви картини – залива, фара, отвесните скали, покорени от някой рибар... спускайки се надолу по улицата стигахме да пристанището, което по това време на годината всяка вечер беше пълно с хора, очакващи рибарите да се завърнат с богат улов. Когато денят беше добър, на пристанището ставаше оживено, шумно, щастливо. Без пози, преструвки и превземки.
Разбира се, че не съм забравила за плажа – фин пясък, кристална вода, дълга ивица. Вълшебство.
Едно не ми хареса – това, което оставяме след себе си – фасове и боклук по плажа, по улиците. Това, че сме си платили за почивка, не ни дава право да рушим тази красота. Имаме красива природа, историческо наследство, паметници на културата. Редно е да ги ценим. Те са наши.
Радвам се, че те открих, приказен Ахтопол!