Мнения и пътеписи за Албена - Хотел Боряна
Моята Албена в мен
Началото на септември, 2015г. Албена. Тъй жадувано завръщане 25г. по-късно..
Посреща ме ярко слънце, хванато под ръка с разхлаждащ морски бриз. Курортът е същият. И не съвсем. Емблематичните хотели на морския бряг са се запазили външния си облик, за мнозина неугледни като Куцара, но отвътре, през годините, са вкусили от демокрацията, сдобивайки се нов интериор и нов грим. Сред старите хотели са завоювали своето място и нови, по-нагиздени и хубави като Нягул, но всичко е направено с мярка, без да е изливан ударно в гонене на изпълнение на петилетен план кубичен метър бетон на квадратен метър земя.
Чудесната дълга и широка плажна ивица е същата. Но много по-уредена и по-поддържана. Няма никакъв хаос в този съвременен Антимовски хан. Открояват се чадърите, поради броя и размерите си, подредени по-конец като войници, строени за празничен деветосептемврийски парад. Само че успели да избягат от монотонното едноцветие, а в едно пъстро хипнотизиращо те разнообразие, готови да те приютят под своята сянка. Преливащи от пъстрота. Ситният пясък нежно гали краката ми и разказва отминали спомени - разпънатите цветни хавлии на полякини, унгарки и източногерманки, на които чинно подреждаха като Хаджи Андрея жадуваните от всяка българска жена парфюмчета “Бич Може“, “Кеч“ балсам, сешоари, бързовари, електронни часовници, маши за коса, бански и дори “Бисептол“. Бе такова блъскане и всеки искаше да се докопа до дефицитната стока, да я отнесе вкъщи и гордо да се хвали на съседите си с какво иностранно нещо се е сдобил от престоя си в Албена. Защото както дядо Власю възкликва: “Какво е селото без Албена!”, така и българката тогава отсичаше: “Какво е морето без Бич Може и Кеч балсам?“
Сега отново има всякакви чужденци, като румънците се открояват на фона на останалите като другоселеца Иван Сенебирски, но този път не те продават на нас, а пълнят куфарите и саковете си с морски спомени от България, очакващи и мамещи ги на главната улица от всевъзможни магазини и сергии за сувенири, дрехи, играчки и разбира се за хубаво българско вино, за да ги отнесат в съвременните си чифлици. Задължителното Ретро фото за всеки един чужденец. Чудя се, защо не предлагат снимки със соц облик - например мръсен работник по потник и до него бригадирка с кирка?! Или пък с одеждите на Албена, Куцара, Нягул и останалите Йовкови герои на декора на Антимовския хан!?
Но без лирични отклонения. Най-важно е Морето! Да, морето. Заради него идваме тук. Заради хубавото топло и чисто море, захвърлило всякакви водорасли и нечистотии по пътя си към Албена. Тихото в неспокойството си море и неспокойно в спокойствието си. То е същото, каквото съм го запомнил...и не съвсем. Оставя нови спомени, които се сгушват до старите и отново ме очаква. За нови. Албена ме привлича така, както Йовковата Албена, в която са влюбени всички, и ме мами отново да се върна. Да, ще го направя. Магическата й сила е неустоима. Силата на моята Албена в мен.