Мнения и пътеписи за Каваците - Грийн Лайф Бийч Ризорт
Каваци. Част от морска история
Минаваше обед, бяхме хапнали малко след Бургас в едно рибно ресторантче, и бавно се носехме по шосето. Привилегията да идваш на море в понеделник, след няколко официални празнични почивни дни, е тишината в твоята и в обратната посока на движение. Отворихме прозорците на колата, намалихме още скоростта и замълчахме. Най-любима ми е картината, точно когато започват дюните. Усмихвам се, зареждат ми се спомени от поне 10 лета и най-малко пет любими забавни случки, които се разказват отново и отново и дори без да се добавя по нещо, са си смешни и с неочакван край.Моите морски истории. Като се замисля, няма случай, в който да съм на море на юг от Бургас и да не спра поне за час на Каваци. Харесва ми тукашния вятър как носи мириса на смокини. Смеем се, че израснахме със смокиновите дървета, или по-скоро остаряхме с тях. Вече не може да им стигнем върха. Помня как се състезавахме, който ще стигне първи до смокинята и ще изяде един плод. Но състезанието преминаваше с охкане, защото по пътя до дървото всеки път се набождахме на трънчета. Сякаш бяха пазители на смокиновия вкус. Усмихвам се и като се сетя за дългите разходки по брега, за хилядите мидички, които минават под краката ми. Точно като се наведа, да взема някоя по-красива и вълната я отнася. Замислих се, че няма красива и по-красива мида. Те всички са уникални сами по себе си, носят своята морска история.