На юг от Бургас, както всяко лято, ето ни и нас. Поморие, китно, скътано и морско. Още с приближаването на табелката Поморие и лицата ни са изпълнени с усмивки, но какви усмивки само. Всяко лято това китно градче ни радва с гостоприемството и така в продължение вече на няколко поредни години. Толкова ни е грабнала приподата, плажната ивица, водата уличките и всичко там, че дори и не помисляме за някое друго място. То и само то... Поморие. Няма да скрия, че имаме любими наши местенца...ама толкова закътани и тихи, почти от никой не посещавани, ноние сме сме все там. Празно, пясъчно, вълнисто и тези мидички по пясъка, боси крачета и сведени погледи...търсят, събират в ръчички. И какво повече да иска човек. Така с една дума мога да опиша това царство - Безгрижие. На където и да се обърнеш синьо-зелена шир, вдишваш аромата й и потъваш в безкрайност. Това е мястото, където забравяш за всичко и всеки и те избива на лудории. Безкрайни разходки по плажа, водата да отмива нозете ти, хоризонта безкраен и тук там някое гларусче оглася тишината.
Догодина пак сме там, че къде другаде... Ще ни намерите тримцата, там на онзи закънат плаж...мама с книжка, тате във водата и малчо заровило носле за скъпоценните дарове на пясъка, миди, рапани и какво ли не. И една отскубнала се въздишка от мен..сега, когато пиша тези редове. Но какво пък, пак ще дойде...нали, съвсем скоро има няма една зима време и сме там:)

Оценката ми за Поморие е Много добра

Прочети още мнението на Камелия за Интерхотел Поморие