Мнения и пътеписи за Поморие - Комплекс Релакс
Поморие- градът, който се слива с безкрая
За първи път отивах в Поморие, само бях чувала от за него. Градът на рибарите, солта, градът от песните, само на двайсет километра от Бургас.
Когато пристигнахме до табелата, която оказваше, че сме на правилното място, ни посрещнаха големи хотели, създаващи впечатление за голям курортен комплекс.Смесени чувства ме обхванаха, защото предпочитам да прекарвам морските си почивки на спокойни и ненаселени места. Стигнахме до хотела ни.„Релакс“- разположен на тясна и издължена ивица земя. От едната страна се простираше соленото Поморийско езеро-спокойно и топло, с плаващи по него грациозни лебеди, а от другата страна- морето, приканващо ни за солената си прегръдка. Хотелът ни посрещна дружелюбно, предложи ни спокойствие и комфорта на просторните си стаи-нашата беше с изглед към морето, мечтаната почивка.
Знаех, че пясъкът на Поморие е черен, не бях виждала досега такъв, интересен, парещ и блестящ като изстинали въглени. Хареса ми и морето -на места плитко с прозрачна вода, под която се виждаха кадифени вълнички пясък, на други места по- дълбоко, опасано от чудни пясъчни коси.
Не ми стигнаха пет дни , за да опозная Поморие-остави ми усещането за цветове и мирис.Солено, бяло и черно.Бели миди по черния пясък, солен мирис на морска вода, бяло и чисто по къщите на града, тихо и спокойно, дори сънливо градче, където магазините се събуждаха след пет часа следобед.... Но най- поразителната гледка за мен ще си остане безкрайността на морето откъм крайбрежната улица на града. Изумително, безкрай, който сякаш те поглъща и те слива с необятното и в същото време кротко море, което тихо се плиска в градската крайбрежна алея.
Ще помня Поморие и с вълшебните лунни пътеки, които луната рисуваше- топли, меки и златни, ако поискаш, можеш да тръгнеш по тях, за да достигнеш луната...