Пътуваме за дълго чаканата почивка. Не бях ходила от много години в тази посока на Черноморието ни.
Приближаваме Слънчев бряг. Косата ми настръхна от ужас. Заредиха се безбройни бетонни хотели наблъскани един до друг. Имаш чувството, че ще си стоварят върху теб. Продължаваме по пътя към Свети Влас. Оказа се, че вече не можеш да разбереш къде започва и свършва населеното място. Всичко е слято от безбройните довършени и недовършени хотели. Няма празни пространства, зелените площи са много малко, инфраструктурата недовършена. Сърцето ми почти спря. Казах си - това ще е една от най-ужасните ни ваканции. След дълго пътуване видяхме кулата на Цезар Палас. Посрещна ни любезно човекът отговарящ за паркинга. За наше успокоение получихме собствено паркомясто. След това се настанихме в хотела и най-после си поехме глътка въздух. За наше щастие този хотел не е засегнат от цялото бетонно безумие. Достатъчно изолиран е за да се чувства човек свободен и да може да диша. Гледката от стаите му е прекрасна. Архитектурата му приятна за окото.
Така започна една от най-хубавите ни почивки.
Какво ли щеше да е, ако и около нас всичко беше толкова красиво!

Оценката ми за Свети Влас е Средна

Прочети още мнението на Лина за Цезар Палас