Външни коментари за Стаи за отдих Тепавичарова , Чепеларе

Мда, какво да кажа!Ами ще започна с това че ,по безразлично-отблъскващо посрещане не бях получавал.Възрастната хазайка ни посрещна със забележително хладнокръвно лице,което едва ли можеше да се обясни и с безхаберието,че сме резервирали стая отпреди две седмициа и 1-2 часа преди това обменихме няколко тел.разговора!? ,чак си помислих че ни посрещат като крайно нежелани бедни роднини.След кратки инструкции по телефона от дъщерята собственичка на стаите, ни забутаха на партера,в стая с \'\'великолепен\'\' изглед към... задния двор!?.Въпросният \'\'Панорамен изглед\'\' можете успешно да постигнете ,като отгледате на метър от прозореца си плътно каре доматени растения,което все пак не успява да изпълни задачата да маскира ширещата се на по-заден план идилия,край тях стъкмите примитивно селско огнище ,покрай него ситуирате пътечка и пуснете една 80 годишна бабичка в оригинални ежедневни селски одежди ,да си тътрузи папуците по нея.Стаята-тясна,без декларирания хладилник и с маса неотговаряща на тези от снимките.Баня-душ и чешма наедно,все пак чисто,но нерадостно.Нищо не ни хареса почти от пръв поглед.Жена ми с разтреперан глас се опита да замаже разочарованието от заблудата,че е резервирала подобно нещо и то за две нощувки.Наложи се да я поуспокоя и даже да я увещавам поне да се изпикае (с извинение)след дългото пътуване.Oтидохме другаде ез да се замислим..След два дни -връщайки ключа,един над 120 кг бабанко се опита отново да ни развали настронието,като ни обвини, че липсвали две хавлии от стаята,твърдейки даже,че сме се били и къпали.Грозно!Прозвуча ми като долнопробно изнудване за още 20 ина лв , затова , че и бездруго не ползвахме прекрасната им стая.А определено останалите стаи си останаха незаети за тези два дни...

Стаята в която бяхме настанени я има на рекламните снимки- тази с долепени две единични легла. На пръв поглед много ни хареса, защото в нея имаше всичко необходимо и от балкона се откриваше хубав изглед. Лошото е, че леглата са изключително твърди и вместо на матрак или дюшек „спахме“ на дървена плоскост, покрита с няколко сантиметра мек и деформиран с времето дунапрен. Помолихме хазяйката да ни даде да си постелем по някое одеяло, а тя ни каза да използваме двете тънки, допълнителни, които бяха за завиване. Така преди лягане ми се налагаше да се обличам допълнително. По- лошо никога не сме спали. Чувствахме се съсипани и без сили и трябваше да си тръгнем по- рано, защото вместо да починем щяхме да се разболеем.