Сградата на Община Хасково
Институцията Община в Хасково, както и в другите градове съществува още преди Освобождението от Турско робство.
Тя е представлявала българското християнско население пред местните турски власти. Членове на Общината през
Възраждането са били най-известните, богати и влиятелни граждани - търговците и занаятчиите. Те са били членове
и на църковната община, и на училищното настоятелство. Първият кмет на града е Михаил Минчев, син на хаджи Иванчо
Минчев, един от най-богатите чорбаджии в града и лидер на българската група в Общината. Самият М. Минчев е член на
революционния комитет и воюва за Освобождението на България.
Строежът на тази сграда е започнат през 1937 г. заедно с Пощата и Съдебната палата. В Общината се помещава и заседава
Общинския съвет, тук е разположена администрацията. В една от залите на Общината се сключват гражданските бракове.
Местната администрация полага непрекъснати грижи да обновява и модернизира зданието.
Паметник на Капитан Петко войвода (1844-1900)
Капитан Петко е бил известен войвода в Хасковския район. Той е водел дружина въоръжени мъже, които са защитавали
българското население от злоупотребите на турците и са се криели и живели по горите. След Освобождението неговия
отряд остава да охранява този район, защото според Берлинския конгрес земите на юг от Стара планина остават зависими
от Турция до Съединението на България. Паметникът е готов през 1963 г. Негов автор е з.х. Стою Тодоров.
Сградата на Музея и Библиотеката
Тук се намират Музея, Библиотеката, дискотека и офиси на фирми.
Тази сграда, както зданието на Данъчна администрация, Младежкия дом и кино "Клокотница" са проектирани от един
архитект и са построени през 70-те години. Характерно за сградите от периода 60-70-те години е, че са монументални
и са се строяли като комплекси.
Музеят има няколко експозиции. Най-древният етап от културно-историческото развитие на района е проследен
в експозиция "Археология". В нея са показани материали от археологическите проучвания на обекти от Праисторията,
Античността и Средновековието - предмети на бита, оръжия, накити, произведения на изкуството, монети. Материалната
и духовна култура на населението от Хасковска област от Ново време е отразена в експозиция "Етнография".
Показани са характерни обреди, носии, накити, тъкани и занаяти. Интересни са експонатите, свързани с традиционното
за района отглеждане и преработка на сусам и тютюн. Акцентирано е и върху производството на медни съдове.
Национално-освободителните борби на населението от Хасковския край в периода на османското владичество
до Освобождението на България през 1878 г. са показани в експозицията "Възраждане и национално-освободителни борби".
Особено внимание е отделено на представяне на просветното дело, борбите за самостоятелна българска църква,
изграждането на революционни комитети в региона, развитието на занаятите, търговските пътища и търговията.
Библиотеката разполага с Музикален отдел, Отдел за изобразително изкуство, Читалня и Заемна.
Тези институции са структури на Общината.
Св. Архангели Михаил и Гавраил
Църквата е построена през 1861 г. През Възражданто хасковската българска община е била разделена на две групи – на
българи, които се гърчеели и на такива, които отстоявали българщината. Тази църква е построена от привържениците
на гърцизма. По-малка е и е създадена по-късно от Св. Богородица, която отстоява българските позиции, но затова
пък е украсена и стенописвана по-богато. Надписите на иконите са били на гръцки език. По време на борбата за
самостоятелна църква Кондиката й (книгата, в която се записва всякаква информация за църквата и нейното настоятелство,
и се списва непрекъснато), е изгорена от привържениците на противниковата идея. Смятало се е, че с нова книга се слага
ново начало.
Св. Богородица
Първата църква в града, тя е и най-голямата. Тази й сграда е построена през 1837 г. Архитектурата на църквата се
нарича базилика. Строеж на църква по време на турското робство се е разрешавал само със султански ферман.
Средсвата за нея са от дарения на заможни търговци и занаятчии, а с труда си е участвало населението от града и
околните села.
Шишманова къща
Шишмановата къща е на Христодул Вълчев Шишманов, един от най-богатите търговци в града. Той е бил пръв представител
на християнското население пред турските власти, защитник на българските интереси. Цялото му семейство участва
в социалния живот на града.
В тази къща в момента е подредена експозицията "Домашни занаяти в Хасковския край", като централно място е
отделено на тъкачеството, обработкаанта на вълна, сученето на коприната и преденето на памука.
Паскалевата къща
Чорбаджи Паскал е бил също влиятелен и богат търговец, участващ в хасковската община по време на Възраждането.
В тази къща е изнесена експозицията "Градският бит от следосвобожденската епоха". Проследен е преходът от
традиционния селски към градски бит на местното население от втората половинта на ХІХ в. През ХІХ в. в условията
на икономически подем и нови производствени потребности на забогателите занаятчии и търговци се слага началото на
ново решение на пространствената композиция на къщата и нейната украса. Едни от най-характерните промени са
увеличеният обем и растящата височина. Жилищните помещения се изнасят на горния етаж, а стопанските остават в
приземния или в отделни сгради.
Източник: haskovo.bg