Град Пазарджик е основан през първата четвърт на ХV век и възниква като търговско средище на международния път, свързващ Европа с Мала Азия. През османското владичество Пазарджик се споменава от много пътешественици като голямо и богато селище, пазарен център и оживено занаятчийски, търговско и транспортно средище. През ХVІІ и ХVІІІ в. градът се развива като пристанище на р. Марица.
През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината.
Най-значителна фигура в духовното развитие на Пазарджик в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век е епископ
Дионисий Агатоникийски - висш духовник, патриот, народен будител.
През 1823 г. той построява със собствени средства сграда и открива обществено килийно училище.
В гр. Пазарджик е роден и работил и първият български краевед Стефан Захариев (1810 - 1871).
Жителите на гр. Пазарджик водят енергична борба за църковна независимост и през 1859 отхвърлят властта на гръцката патриаршия. След освобождението на града от войските на ген. Гурко на 14 януари 1878 местното население се включва активно в борбата за Съединение.
След 1878 занаятчийството в Пазарджик запада. Градът се развива като пазарен и важен транспортен и търговски център на богат селскостопански район.
През 1930 - 1947 градът е селскостопански промишлен център с развита хранително-вкусова, каучукова, дървопреработваща, текстилна, керамична и картонажна промишленост.
Част от забележителностите на Пазарджик са:
- Катедрална църква Света Богородица
- Драматично-куклен театър Константин Величков
- Регионален исторически музей - пазарджишкият музей е един от водещите и най-стари музеи в България. По профил музеят е общо исторически. Музеят притежава собствена специализирана библиотека, реставрационно ателие и фотолаборатория, има уреден щанд за продажба на рекламни материали и сувенири и кафене.
- Художествена галерия Станислав Доспевски - художественият фонд на галерията надхвърля 10 000 творби.
- Къща-музей Станислав Доспевски
- Къща-музей Константин Величков
