Разполагането на Свищов на това място на брега на р. Дунав е особено благоприятно за развитието му.
Тук реката се вдава в Дунавската хълмиста равнина и има условия за осъществяване на най-пряката връзка от Дунав през
старопланинските проходи с долината на р. Марица и Егейско море. Вследствие на това, а също и на развитието на
обществено-политическите условия през ХVІІІ и особено през ХІХ век Свищов се развива като първостепенен търговски
град на Османската империя. Затова допринася и разположението на града край рида Балата (225 м надморска височина),
което доминира над околната среда. Свищовската община обхваща и значителна част от едноименната низина.
Докато астрономическото и природогеографското положение са устойчиви във времето, то съществени изменения се
забелязват в транспортногеографското, икономгеографското и геостратегическото положение на града и общината.
Те се променят съобразно развитието и изменението на историческите, политическите и икономическите условия.
Съществени промени настъпват с прокарването на ж.п. линия София - Варна и Русе - Горна Оряховица.
С това задземието на пристанището намалява, което води до западането на града и загуба на предишното му
стопанско значение.
Постепенно градът възвръща част от своите функции благодарение на ж.п. линията Левски - Свищов (1909 г.),
както и развитието на водния и и шосеен транспорт. Особено важни са транспортните артерии Свищов - Полски
Тръмбеш - Велико Търново; Свищов - Българене - Плевен - София; Свищов - Бяла - Русе; Свищов - Белене и Свищов -
Никопол - Плевен.
Това транспортно значение на града спомага за създаването на възможности за износ на изделия от местната икономика
и на цяла Северна Централна България. Благоприятното месторазположение на Свищов създава предпоставки и за
развитието на вътрешния и международен туризъм, за което съдействат запазените паметници на множество епохи
(римска, Възрожденска и др.), островите по р. Дунав при гр. Белене и с. Вардим, паркът "Паметниците", където
са дебаркирали руските войски през 1877 г. и др.
След 1990 г. геостратегическото положение се промени. При непрекъснато променящите се реалности в Европа значението
на град Свищов и общината непрекъснато нараства. Преди всичко града и пристанището не са с "периферно" значение,
а то се разширява във връзка с изграждащите транспортни коридори. В близка или по-далечна перспектива се очаква
възстановяване на транспортните коридори през Югославия. Това ще даде тласък за разширяване на търговската дейност
по р. Дунав, което налага реконструкция, модернизация и разрастване на пристанището на града. Близостта на града
до транспортни коридори № 8 и 9, на около 45 км. и магистрала "Хемус" (на 56 км. от предполагаемото й трасе)
създават условия за прокарването на паралелна на Дунав-мост транспортна връзка, което може да се осъществи чрез ферибот.
За това спомага и близостта на територията на Република Румъния (на 40 - 50 км. от гр. Зимнич до Александрия,
което има излаз на основната пътна артерия на страната Букурещ - Тимишоара - Арад, която е част от международни
инфраструктурни коридори.
Най-удачно е това да се осъществи в района край пристанището и гарата. Финансирането би могло да се осъществи
по линия на предприсъединителните фондове на Европейския съюз. По този начин ще се постигне значителна
концентрация на инфраструктурата на малка територия със значителен икономически ефект.
Градът, влязъл в историятя като първия освободен град през 1877 година, е свързан и с друго важно събитие
от онова време. Едновременно с военните действия на освободителните войски към щаба на действащата армия се
учредява Канцелария на гражданското управление на освободените зад Дунава земи. Ръководи я княз Владимир
Александрович Черкаски. Той изработва и прилага Инструкцията за първоначално управление на освободения
български народ. На 16 юли 1877 година с тържествена церемония в препълнената с хора църква "Свето Преображение"
е обявено създаването на Свищовската губерния. Свищовци с право се гордеят с миналото на своя град, защото с
него са свързани събития, положили началото и определили много от насоките в стопанското и културно развитие
на България.
Източник: svishtov.bg
