Арх. резерват Плиска

На 2 км от днешния град Плиска се намира археологически резерват, показващ облика на Първата българска столица.

Към края на VII век прабългарски племена, с водач хан Аспарух, се установяват трайно на юг от река Дунав. В тази обширна равнина е имало, вероятно, славянско население. Прабългарите полагат тук основите на българската държава през 681 година, а Плиска става нейна първа столица. До 893 година Плиска е главен център на новосформираната държава.

Древната столица е построена върху просторна открита земя, затова е опасана с три отбранителни пояса. Първият, който ограждал Външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Вторият е бил направен от огромни плочи, образуващи висока около 2,5 метра крепостна стена. Във всички стени е имало по 2 петоъгълни кули и порта. Главният вход е бил на източната крепостна стена. Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо цитаделата.

През периода между 681 и 811 г. е построен Крумовият дворец. Той е заемал площ от 5 дка и е имал почти квадратна форма.

По времето на хан Омуртаг от 811 до 864 г. са построени Големият и Малкият дворец , заградени от каменната и тухлената крепостна стена.

През периода между 864 и 893 г. се изгражда Голямата базилика, която е била най- голямата християнска църква на Балканския полуостров.

В Плиска са били покръстени българите в християнската вяра. Тук Княз Борис Първи е приел и учениците на братята Кирил и Методий. В резервата има Музей с експозиция от предмети намерени по време на археологическите разкопки на района.