Побитите камъни

Забележителните изправени каменни стълбове, известни с името Побитите камъни, са уникален геоложки феномен. Той се намира на 18 км западно от град Варна, в землищата на варненските села Слънчево, Баново, Страшимирово, Белослав и Повеляново. В полупустинна местност са разположени на големи и малки групи огромните каменни колони, съставляващи пояс, ориентиран в посока север- юг, дълъг над 8 км Каменните стълбове имат различни размери- височината им варира от 0, 7 до 5, 9 м, а диаметърът им се колебае от 0, 7 до 2, 6 метра.

Най- посещаваната група е известна с името Централна или Дикилиташка. В нея се наброяват около 300 големи и малки колони, оформени в ивица дълга 810 м и широка 115 м. Някои от тези колони са кухи в средата, а други са плътни. Материалът, от който са изградени те, е светлосив варовит пясъчник с карбонатно съдържание. Някои от колоните са така разядени от външните сили, че са придобили фантастични очертания.

За произхода на Побитите камъни са изказани множество хипотези. Счита се, че преди около 50 милиона години тези земи са били морско дъно, след което водите са се оттеглили, районът се осушил и са започнали ерозионните процеси. Под влияние на вътрешни земни сили варовиците се напукали, а валежите падащи върху повърхността на тези варовити скали, постепенно разтваряли варовика.

Други учени защитават становището, че те имат органичен произход и са оформени от подводни коралови рифове.

През 1963 г. е изказано мнението, че побитите камъни представляват вкаменена еоценска гора, или пък биогенни водораслови постройки (биохерми).

Но най- новата теория доказва, че тези структури са се формирали около природни газови извори с доминиращо съдържание на газ. Такива образувания има известни на много места по света, както на сушата, така и в акваториите на Световния океан.

Пейзажът на Побитите камъни може да ни пренесе мислено към пустинните места, но тук пясъците не са безжизнени. Едно по- задълбочено наблюдение ще открие оригинално фаунистично разнообразие. В гънките на пясъчните ребра ще забележим дебнещия своята плячка мравколъв. Интересни са и някои насекоми, като например: пясъчната оса, едрите жълтоглави стършелоподобни скалии, много скакалци. По скалните колони прибягват малки сивопепеляви гущерчета. По- рядко се среща големият зелен гущер със синьо оцветяване на главата. Той не е отровен и събира възхищението на посетителите. Не му отстъпва и големият ивичест гущер, който на гърба си има надлъжни светли ивици. От змиите най- чест представител е обикновеният голям стрелец. Той е безопасен за човека. Рядко се среща рогоносата пепелянка, която е отровна. Срещат се и бавнодвижещи се костенурки, а понякога може да се види и таралеж. Птичият свят тук е многоброен. Обикновеният керкенез, кукумявката, синигерът, каменарчето, свраката, щиглецът, кадънката и други птици гнездят и намират храна тук.

Близостта на тази природна забележителност до град Варна я превръщат в един от често посещаваните туристически обекти.