Капиновски манастир

Край бистрите води на река Веселина, в полите на Еленския балкан, се извисява Капиновският манастир “Св. Никола”. Той е един от големите манастири в България и е интересен паметник на българската възрожденска архитектура. Върху източната фасада на църквата има надпис, че манастирът е основан през 1272 г. По времето на Османското владичество, Капиновският манастир много пъти е бил опустошаван и отново възстановяван. През 1835 г. дряновски майстори- строители възобновяват манастирската църква, в която големите иконостасни икони са рисувани от даровития тревненски иконописец Папа Витан. Цялата западна стена от църквата представя сцени от “Страшният съд” и е една от най- големите стенописни композиции, рисувани у нас. Тя е дело на живописеца Йоан Павлович от Разград.

През 1856 г. старите манастирски сгради биват съборени и на тяхно място със средствата на двамата братя Хорозови от Елена, са издигнати днешните големи масивни двуетажни жилищни постройки. Външната им стена, висока 8 м и дебела 1,5 м., е изградена от камък и това придава внушителност на манастира. Погледнат от северната страна, той прилича на средновековна крепост.

При обновяването му през 1856 г. високо над входната порта са изобразени двамата славянски първоучители Кирил и Методий. В параклиса, построен през 1864 г., неизвестен художник украсява изцяло вътрешните стени със стенописи. Тук наред с евангелските сцени, художникът е нарисувал в цял ръст образите на видни български духовни и книжовни дейци – патриарх Евтимий, Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Теодосий Търновски. Особено интересни са и ктиторските портрети на двамата братя Хорозови.

Още в началото на Българското Възраждане, Капиновският манастир се превръща в просветно огнище. През 1794 г. игумен на манастира става поп Стойко Владиславов- бъдещият епископ Софроний Врачански, който донася препис от Паисиевата “История славянобългарска”.

В непосредствена близост до манастира има дълбок вир на реката, който е любимо място за къпане и бивакуване в горещите летни дни.