Патриаршески манастир

Сгушен в подножието на отвесни непристъпни скали сред живописния пролом на река Янтра, на около 10 км от старата българска столица Велико Търново, е разположен манастирът “Св. Троица“, известен още и като Патриаршески манастир.

Първите данни сочат, че през 1070 г. там е имало обител. През 1368 г. отшелникът Теодосий Търновски, се оттегля в района на днешния манастир, а по-късно и бъдещият Патриарх Евтимий също се установява там. Цар Иван Александър и цар Иван Шишман често са посещавали и подпомагали манастира.

В края на XIV век, когато държавата е завладяна от османските нашественици, той бива разсипан, а монасите избити. Патриарх Евтимий е осъден на смърт. Според преданието, присъдата не е могла да бъде изпълнена, защото ръката на палача се вцепенява във въздуха и остава неподвижна. Евтимий не е убит, а е изпратен на заточение.

Преди Освобождението, около 1847 г., манастирът е възстановен с помощта на майстор Колю Фичето. Той изгражда нова голяма църква, чиято стенописна украса е дело на друг известен майстор – Захари Зограф, нарисувал иконите и стенописите в нея.

През 1913 г. този забележителен паметник на културата и изкуството се срива до основи в резултат на разрушително земетресение. Оцеляват само някои стари икони, между които храмовата “Св.Троица”, иконите на Св. Архангел Михаил, Богородица и др..

Сегашната манастирска църква и жилищните сгради са строени през 1927 г. Манастирът е мъжки до 1946 г. После манастирът става женски и като такъв функционира и днес.